Децата от 3 клас с библиотекарката на Пето основно училище в Стара Загора четат на Аязмото.
Сн. Паолина Стойчева.
Безспорен факт е, че с промяната на времената се сменят и нравите. Мени се и ценностната система. И всеки избор, който правим, ни отвежда с крачка напред в бъдещето. Някакво бъдеще. Такова, каквото сме посели, поливали и отгледали. И колкото по-навътре в него пристъпваме, превръщайки настоящето в минало, толкова по-обвързани с него ставаме и толкова повече губим възможността да се върнем назад, ако открием, че сме допуснали грешка.
И днес, точно на връх Световния ден на книгата и авторското право, се чудя какво бъдеще точно отглеждаме в момента. Опитвам се да се отърся от излишни емоции, от праведен гняв и потиснатост, но не мога да отрека, че щом в настоящето обект на присмех са четящите деца, то бъдещето неминуемо се подготвя да посрещне едно качествено ново поколение Людоедки Елочки с горе-долу петстотин думи речников запас. Е какво, блажени са бедните духом в края на краищата. Защото тяхно е царството небесно. А пък голяма мъдрост – голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.
Вероятно в „Господари на ефира“ работят изключително духовни и отдадени на православната вяра хора, чиято цел е именно култивирането на въпросното ново поколение людоедки Елочки – бедни духом и невежи, но пък щастливи.
И тази година от Асоциация „Българска книга“, Столична библиотека и Българската библиотечно-информационна асоциация, с подкрепата на МОМН организират традиционния „Поход на книгите“, чиято цел е да въведе децата във вълшебния свят на четмото и писмото. Защото бедните духом и невежите може и да са блажени и щастливи, но също така са и податливи на всякакви злоумишлени влияния, тъй като нямат механизъм, посредством който да разделят лъжата от истината, вярват на всеки, който съумява да върже в едно изречение квант с органично земеделие и аурата на ненарязания домат, наивно доверчиви са към всеки, който им обещава магическо спасение и упорито се опитват да създадат свой паралелен свят на съвременно средновековие, в който достоверната масово достъпна информация се филтрира и редуцира до неузнаваемост, до степен на наукообразен текст от средно петстотин думи, който обаче е лесносмилаем за средната Елочка.
И така, в рамките на „Похода на книгата“ в столична книжарница е поканена любимата на много български деца писателка Юлия Спиридонова – Юлката. Репортерката очевидно желае да включи в репортажа си и деца, но за жалост в момента в книжарницата са само три – двете момченца на Юлка и дъщерята на Валентина Стоева – главен редактор на сайта Детски книги.
Резултатът е ето този репортаж:
Няма да го коментирам. Ето какво пише Юлка по повода:
От няколко години не гледам телевизия. Разбрах за подигравката на „Господари на ефира” няколко дни по-късно (на панаира на детската книга). У дома синът ми Самуил (наречен в репортажа по БТВ Симеон, но какво пък – те и моето име сбъркаха) ми разказа, че деца от съседния клас му казали: „Ха, ха, ха, по телевизията се подиграваха с майка ти и с теб”. Той стискал няколко дни, решил да не ми казва. Решил да не ме притеснява. Много мъжка постъпка, нали? Децата от неговия клас пък били ужасно възмутени. Не само защото са от „нашия” клас. Не само защото обичат моите книги. Не знам дали съм тяхна любимка, но имам уважението и симпатията им – може би и заради това, че ги водя „на библиотека”.* Сигурна съм, че анонимните господари това ни най-малко не ги интересува. Сигурна съм, че анонимните господари зад кадър (мои колеги) нямат представа, че същият този Самуил е един от доброволците, които четат приказки на най-малките, на бъдещите читатели, в инициативата „Кой обича приказки” в Столична библиотека.
Честно казано, на мен репортажът по БТВ също не ми хареса. (Добре, че не съм го поръчала…) Най-хубавото нещо за мен (и за синовете ми) този ден беше срещата ни с Кари. Няма да крия, че най-много обичам да се запознавам с четящи деца.
И да, изглеждаше нагласено, че хванаха децата точно с мои книги в ръце. Но именно моите книги (и аз) бяха техния повод за запознанство. На въпроса „Какво четете в този момент”, Кари и Самуил честно отговориха какво четат точно в този момент. Онзи ден, у дома, те са чели нещо друго – доколкото си спомням, Кари каза и това. За мой късмет, по-малкият ми син се засрами и се скри от камерата. Знаете ли какво четеше той в онзи конкретен ден? „В Долната земя”. От Юлка. За трети пореден път. Ами ако го бяха питали и него? (Честно казано, „В Долната земя” вече страшно ни омръзна. Добре, че сега чете Вилхелм Хауф. Да не речете сега, че у дома само мен четат.)Най-много ме заболя заради подигравката с Кари. Толкова е грозно, подло да използваш притеснението на детето пред камерата! А Кари разказа толкова интересни неща, говори толкова хубаво…
Грозно и глупаво бе да се подиграват и да опорочават кампанията по случай празниците на детската книга. Без да си дават сметка колко хора (и техните деца!) работят от години отдадено и безвъзмездно и колко (извиненете ме за грозната дума) мижава е подкрепата на българските медии.Не виждам смисъл да коментирам иронията и откровената злоба на анонимните си „колеги”. Пиша от петнадесет години вече и както казват, съм „гърмян заек”. Това, което ме държи и ми дава сили е, че да, вярно е – аз, Юлка, съм любим автор на много български четящи деца!
П.П. По ирония на съдбата, преди две години актьорът Димитър Рачков ми връчи най-тържествено националната награда „Константин Константинов”. По сценарий трябваше първо да ме представи. Когато прочете биографията ми, той се обърна и толкова искрено, с възхищение ми каза: „Колко МНОГО сте направила само!” Бог знае какво съм изсумтяла тогава – както винаги бях ужасно притеснена… За мен тази похвала е много скъпа. И много ме заболя, когато си помислих, че именно Димитър Рачков е актьорът, прочел зад кадър грозните думи по наш адрес. Щастлива съм, че не е той.
*Бях направила нещо като импровизиран кръжок по четене в училището. Така и така аз посещавам редовно библиотеката, реших да водя с мен и децата от класа. Те вече растат, могат да ходят и сами. Идва ред на класа на малкия ми син.
Целта на „Господарите“ може и да е била подигравка с един не добре направен по техните разбирания репортаж. Полученият резултат е гавра с четящите деца и осмиването на една наистина добра, любима и четена българска авторка, чийто основен грях е, че не била Шарл Перо или Братя Грим.
Така де, днес обект на присмех ще са децата, които четат, а утре? Децата, които могат да си напишат името без грешка?
–––––––––
Снимката горе е от конкурса „Хората и книгите“ в рамките на осмия маратон на четенето в Стара Загора, обявен от Библиотека „Родина“. Целият албум можете да видите тук.
Вашият коментар