(Или да оставим ключа на директорката да заключи библиотеката – за последно)
(едно мнение)
Днес научих, че в Националната съкровищница на България е извършено съкращаване с 15% на нейния състав (около 36 души). Принципно съм съгласен с подобни непопулярни мерки – когато става въпрос за съкращаване на администрация.
Циничното е, че става въпрос за съкращаване на специалисти. Хора, посветени и отдадени на институцията – срещу 380-450 лв. на месец. Заплати, по-ниски от хигиенистки в една фирма, или на улицата.
Професионалисти, с добър образователен ценз и квалификации, придобити у нас и в елитни висши училища в чужбина. На същите тези хора в навечерието на Нова година са обещавани нови заплати и възможности за професионално развитие. Може би обещаващият е имал предвид – на трудовата борса?
Страшното е, че се оголват възлови позиции и задачи. Неща, които нашата Национална библиотека е вършила при много трудни условия. Наскоро в медиите се появиха материали, свързани с бомбардировките над София преди повече от 70 г., когато са унищожени хиляди документи. Само че тогава е имало истински родолюбци, които са помогнали през време на войната, без да жалят средства и сили, рискувайки своя живот, да запазят националната ни памет. В следвоенната ни история са останали символи за сериозна подкрепа от страна на държавата към НБ. Така например в най-трудните за нашия народ години е построена сегашната сграда на библиотеката (1944 – 1953 г.).
През последните 25 години Националната библиотека на България е докарана до „жалко съществуване“ (по-точно до вегетиране) – да не изпълнява пълноценно задачи, които й вменяват настоящите предизвикателства. Тя дори не е в състояние да покрие елементарни неща, характерни за 20-ти, а не за 21-ви век!!!
Съгласно анализи на европейски институции, Националната ни библиотека по показатели се нарежда на ПОСЛЕДНО МЯСТО в Европа. По-ниски от държави, за които скоро се разказваха легенди… Жалко и мъчно. Не случайно нашите деца споделят участта на образователните и културните организации в страната ни, нареждайки се на последните места по грамотност и по постижения в световен порядък съобразно данните от PISА.
Като човек, чиято професионална кариера е тръгнала от Народната ни библиотека, и до ден днешен се вълнувам от съкровищниците на духа – не мога да бъда безразличен към подобен геноцид по отношение националната ни памет.
За мен два са факторите, за да се стигне до обезличаването на подобни организации.
На първо място го отдавам на нашия непросветен „политически елит“ – Господ Бог ще му прости. Това са хора, които не четат. За тях е гордост да споделят за една-две прочетени книги. Разбира се от куртоазия, иначе може да са се досегнали до заглавието или илюстрациите. Те нямат време, те са устремени към властта. Тя им дава хоризонти, пари, „мисъл“ и самочувствие. За тях 10-15% редуциране на персонала се отнасят от най-малката община, институция… до националноотговорните. Без да надникват в същността за значимостта на проблемите. Естествено, за министерствата „стъкмистиката“ сочи намаляване – но нагоре, за разлика от политиците от демократични страни с традиции, които мислят за бъдещето на своите народи. Трима френски президенти оставиха за спомен на хората в своята страна няколко изключителни шедьоври, свързани с библиотечно-информационното дело – Центърът Бобур, Медиатеката и новата сграда на Френската национална библиотека.
Ще припомня за думите и действията на настоящия президент на САЩ в подкрепа на библиотеките по време на голямата икономическа криза. При представянето на федералния бюджет за 2010 г. пред Конгреса той заявява:
„За да дадем на нашите деца добър начален тласък за преуспяване в глобалната икономика на информационната епоха, ние ще обзаведем хиляди училища и университети с учебни помещения и библиотеки, достойни за 21-ви век.“
В подобен контекст са документите и препоръчваните политики в ЕС.
Вторият, по-важен фактор, е свързан с ръководството на Националната ни библиотека.
Вече 25 години библиотеката няма разработена визия към бъдещето!!! Неща, които са непростими за която и да е организация.
Защо е така, ще бъда съвсем кратък. Националната ни библиотека няма добър мениджър в лицето на нейния директор, който е начело почти 17 г. Сегашният директор на НБКМ е чудесен специалист в областта на ръкописно-документалното наследство. Много добре споделя тези и е блестящ презентатор на различни събития. За съжаление тези свои умения използва през годините с мисълта за оцеляването – на първо място нейното, след това на институцията, която ръководи. Или, с едно изречение, „преклонена главица сабя не я сече“.
Тъй като не обичам кухите фрази и подхвърлените думи, тези действия могат да бъдат оценени най-добре при изслушванията в последните години в Народното събрание и при други подобни срещи. Бил съм свидетел на „успокояване на страстите“, само да не се влезе в полемика с хората, от които зависи съдбата на библиотеките.
Проблемът е, че в сегашната драматична ситуация проф. Боряна Христова си изигра добре „тарото“, спечелвайки място в Софийския университет. (Място, което съм й отказвал, когато имах определено влияние). Очакванията са към нея да се присъедини и друг член от ръководството. За чудесните колеги, оставащи в НБКМ, ще важи сентенцията „След мен и потоп“.
P.S. През 2014 г. в знак на несъгласие с нищонеправенето по отношение на нормативните документи от Министерството на културата, оглавявано от г-н Стоянович, си подадох оставката от Националния съвет по библиотечно дело. Помолих нейното съдържание да бъде оповестено в сп. „Библиотека“. Получих отказ от проф. Христова (разбира се от редколегията). В разрез с цензурата в списанието си подадох оставка и от редакционната колегия. В резултат на това получих поредица от „приятелски“ препоръки: да публикувам в други издания; да не си давам така лесно оставката…
Както тогава, и сега заявявам на ръководството на Националната ни библиотека в лицето на проф. Христова следното. Заставайки на определена позиция човек носи отговорност за институцията. Ако не е в състояние да се бори за нея и за хората в нея, ако не изпълнява дадените обещания пред колектива или не чувства подкрепа от висшестоящите, не трябва да я оглавява.
Проф. Христова, струва ми се, че по-честната позиция е тази!!!
София, 07 февруари 2014 г.
Проф. д-р Александър Димчев
Всичко е въпрос на държавна политика
http://dvatabuka.eu/%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-e-107-%D0%BC%D0%BB%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/
поредната изцепка на сашо – директорът виновен, че във финансовото министерство седят тикви – естествено, че ще орежат бюджета на библиотеката, а не на боркор, данс или военното разузнаване. естествено, защото библиотекарите както учителите са беззащитни – нито тренчев, нито другият задник ги интересуват. а поплаците на димчев са смешни, защато са най-малкото непочтени.
На мен проф. Димчев не ми е достатъчно близък, че да му викам Сашо, но някак не може да не ми направи впечатление фактът, че той е единственият, който говори открито по проблема. На сайта на НБКМ има връзка към някакъв pdf на местните синдикати, в който се оплакват от проблема, и дотам. Ни вопъл, ни стон от директорката. А би трябвало след такъв скандал вече да е опрашила телевизии, радиа, да има публикувано мнение по вестниците и в интернет. Има ли? Нищо няма. И ББИА мълчи, което е най-срамно…
И да кажа ли какво ще стане оттук нататък? Всяко регионално кметче ще се опита да се подмаже на т. нар. министър и ще поиска орязване на персонала на регионалните и общинските библиотеки, а никой няма да каже и „гък“!
Благодаря на проф. Димчев, че взе отношение по проблема! Видяло се е, че няма кой друг да говори. И после да няма чудене, защо народът се вълнувал, защото някакъв чалгаджия бил плагиатствал текст от друг чалгаджия – ето в това се превърна културата за българина! 🙁
Тази вечер по новините на ьтв имаше хубав репортаж. Говори и проф. Боряна Христова, чудесно се представи. Тъжното е, че Рашидов явно няма абсолютно никаква представа що е то библиотека и има ли тя почва у нас. Каква е тая администрация, дето иска да бъде съкратена?
Респект, проф. Димчев! Вие сте достойна личност, жалко, че в България има много малко смели хора като Вас. Всичко, което сте изложили, е истина, може само да се допълни, че „главицата“ си има и „шия“, която също се страхува от съсичане.
Професор Димчев, Сашо, когато чета слова като твоите, си мисля, че не всичко е изгубено. Пожелавам ти здраве и да те има осезателно на професионалната сцена!