За културата иде реч. Може би някой ден ще доживеем министър на културата, който няма да я ограничава единствено до собствената си форма на изкуство, в което се изявява. Защото при нас е така: ако министърът е бил скулптор, полага грижи единствено за изобразителното изкуство и музеите, в които същото е излагано. Ако е театрален актьор, се грижи за театрите. Ако е основно филмов – интересува го българското кино. Пък понеже библиотеките не са точно изкуство, да си ходят по живо, по здраво.
Личното ми мнение е, че образованието, науката и културата са чисто и просто области от една сфера, при това без ясни граници, така че постоянно се приливат помежду си. Убедена съм, че трябва да има едно министерство, което да отговаря за всичко това. Не че това е някаква панацея, просто в това вярвам. Другото, в което започвам да вярвам е, че май ще се наложи на няколко месеца да въртим културни министри – четири месеца да е балерина, после – оперна певица/певец, после пък – художник-модернист, поет, писател, филмов актьор, режисьор, библиотекар, хоров диригент и така нататък.
Все едно де. С много горчивина честитя професионалния празник на българските библиотечно-информационни специалисти.
Вашият коментар