„Боя се от човека, прочел само една книга“, възкликнал навремето Тома Аквински. Е, настоящето показа колко е бил неправ.
Защото Човекът, прочел приблизително една книга, заобиколен от обкръжението на подобни нему култутрегери и доказани в областта си специалисти, най-сетне дочу воплите на работещите в една твърде непозната и неизследвана за голяма част от кабинета сфера, а именно културната. Въпросната се явява terra incognita и за култмина, обаче на него му е простено – не може човек хем да строи Лувъри, хем да витае из дебрите на материалното.
Но да обясня. Започвам с обявяването на една прекрасна новина за нас, работещите в сферата на културата. На заседание на Министерския съвет правителството предвижда да уточни нов разходен таван, съгласно който е много евентуално разходите за „персонал“ в тая неизследвана територия да бъдат повишени с шеметните пет милиона лева, което пък означава, че заплатите ще бъдат повишени средно с необятните 10%. Или редовият библиотечен специалист, музеен работник или пък паметник на културата, чиято средна брутна заплата е около 350 лв. ще бъде цапардосан в челото с бързите трийсе и пет лева увеличение и възнаграждението му ще достигне почти четиристотин лева.
Колеги, приемете извиненията ми, задето ей сега ще сипя лъжица катран в тая цистерна с мед, но все пак съм човек, силно загрижен за бъднините на държавата и финансовата стабилност на въпросната. Проблемът е там, че едно такова драстично повишение на доходите на макар и малка част от населението просто няма как да не доведе до щурм по магазините за първа употреба и безразборно купуване на разнообразни стоки като дрехи, обувки и други подобни консумативи. Просто въпросните магазини от доста време насам за „персонала“ от културната сфера са това, което е културната сферна за управляващия елит. Ако изречението се е получило сложно, извинявам се. Ами прочетете го отново. Та работата е там, че една такава покупателна вакханалия като нищо ще вземе да вдигне инфлацията и дори може да доведе и до хиперинфлация.
Затова ще се възползвам да се обърна към министъра на културата, към Премиера, към Дянков и към всички, които имат някакво отношение по въпроса, с искрената молба да премислят и да не предприемат тази стъпка. Трийсетина лева към месечното ни подаяние са много пари, но майка България и финансовата й стабилност са ни далеч по-важни.
Вашият коментар