Няколко причини да сте тук

  • Интересувате се от култура
  • Търсите позитивни публикации
  • Омръзнало ви е да ви заливат цунамита от злокобни предсказания
  • Искате да се почувствате добре

Библиотеката е особено нужна институция

Една статия на Мариана Коларска по повод 120-годишнината на читалище „Рало“ – Вълчедръм

През 2011 г. читалище “Рало” – Вълчедръм отбелязва своя 120-годишен юбилей. Библиотеката към него е също със сто и двадесетгодишна история. През годините тя се е утвърдила като институция, събирала и организирала библиотечни материали според своите възможности, преодолявала е редица трудности от различно естество, но е успяла да изгради добър имидж сред местното общество. С времето тя се е превърнала в основен културно-просветен център и е част от начина на живот в малкия град.

Библиотеката е особено нужна институция в населени места, където икономическата и социална ситуация е тежка, а образователните и културните възможности са твърде ограничени. Тя работи в тясно сътрудничество с другите културни институции в града – училища, гимназия, център за работа с деца, музейна сбирка, дружеството на краеведите в града.

Вълчедръм е селище с древна история, многовековен стремеж към просвета и култура, с жив и пренесен през годините автентичен фолклор. Фамилиите и родовете тук носят уникални имена, а родословните дървета на повечето от тях са добре проучени и водят началото си още от времето на траките и славяните, населявали тези земи.

В града съществува музейна сбирка с над пет хиляди експоната, която е хранителница на бита и културата на вълчедръмчани през вековете. Тук е роден поп Пунчо Граматик, който през 1780 година е основал първото килийно училище във Вълчедръм, и Димитър Маринов – виден етнограф, фолклорист и историк, чието име днес носи гимназията на града. Известен е и като специалист по етногенезиса на народите. В този край е роден и Петър Петров – създател на етнографските музеи в България. Вълчедръм е родно място и на нашия земляк Йордан Перчинков – автор на уникалната книга “Вълчедръм – докосване до миналото”, своеобразна автентична летопис. Тя е създадена въз основа на спомените и документите на много негови съграждани като Горан Плещийски, Кръсто Мошолов, Милева Золина, Георги Хаджибожинов, Васко Петашки, Веско Даскалов, Димитър Първин и на фамилията Първини, допринесла за проучванията в региона, на библиотеката при читалището, библиотеката при църквата, както и трите училищни библиотеки в града.

Читалището е създадено през 1891 г. с името “Рало” от будни вълчедръмчани по инициатива на Димитър Маринов. Веднага след създаването му, на 17 ноември 1891 г. е изнесена първата сказка – “Конярството” от Б. Токьов, а на 24 ноември – “Философията на птичите гнезда” от Иван Икономов. На 8 декември Иван Мацанкиев изнася сказката “Покръстването на българите”. С това се слага началото на библиотеката, за която бил предоставен един шкаф от училището. Отначало можели да я ползват само членовете на читалището, а по-късно можел да чете всеки, който пожелаел.

В края на същата година в една от стаите на училището била направена сцена. На 20 януари 1892 г. е изнесено първото театрално представление “Многострадална Геновева”.

Името “Рало” носи от основаването си до 1954 г. Смисълът е двояк. От една страна културното средище е възникнало в центъра на плодороден и селскостопански край – в сърцето на Златията, където всичко което се посее – никне, а от друга страна – разорани са браздите на българската просвета и култура, поставено е началото и семената на знанието поникват в душите на хората.
През 1954 г. на годишно събрание читалището е преименувано на “Коста Бакърджиев”. К. Бакърджиев е роден в Македония и загинал при потушаване на Септемврийското въстание във Вълчедръм. След демократичните промени културното средище отново носи първоначалното си име “Рало”.

Уреждането на библиотеката става на 10 ноември 1891 г., когато по предложение на Иван Мацанкев и Захари Даскалов се изработва и приема Правилник за библиотеката. Абонирани са 6 вестника и 6 списания. Първите книги, с които започва да работи библиотеката са 45 тома дарение. След събитията от 1923 г. неизвестни лица изнасят част от събраните книги в библиотеката и ги унищожават.

Източник: Монт Прес Online