„Далчев обогати списъка на ученическите бисери“ е озаглавена статията в Teacher.bg, посветена на темата за матура, която се падна на дванайсетокласниците тази година. Целта беше да напишат есе по стихотворението „Животът и книгите“. Само че някои резултати са… твърде смущаващи:
– Книгата е нещо много хубаво, носи знания за света, за нещата, които ни заобикалят, но стихотворението ни показва, че от много четене човек може да се пристрасти, да наруши душевното си спокойствие и да влезе в психиатрия. Затова аз избирам да живея.
– Вместо да лежа с книга и да чета и така да минават дните и нощите ми, предпочитам да се събудя в леглото с любимата, да извършим някакви действия от реалния живот и да съм спокоен, че животът ми не е минал напразно.
– Книгите са прозорец към света, но не са врата.
– Чудя се кой си купува днес книги в тази криза. Хората си дават основно парите за хероин -както млади, така и стари.
– Благодаря на Кирил и Методий, че са създали азбуката, за да мога днес да чета книги.
– В модерните времена, в които живеем, аз не познавам хора, които четат книги, но бих се зарадвал да се срещна с такъв, който чете.
– Далчев не трябва да се оплаква така, а да види как да излезе от депресията – с писане и четене явно не става.
– Далчев е много нещастен. От четене е нямал време да има любима, да се ожени, да създаде семейство и деца. Не е късно да се вземе в ръце и да оправи живота си, не да се оплаква.
– Който попадне в затвора, трябва да го затворят в килия, пълна с книги, та да чете и да разбере какво е нещастието.
– Далчев е дияволист (вместо диаболист), ерузист (вместо ерудит), вещник (пише за вещите).