Най-опасният враг на твореца е чиновникът с главно Ч.
А добрият учител в същността си е творец.
Той не иска да пропилява времето си в попълване на десетки безполезни таблици, непривично му е да пише ненужни неща, които си остават само на хартия, от рода на разни планове и планчета за щяло и нещяло, отчети, анализи, диаграми, раздути до безобразие разпределения, в които освен преписи на учебната програма като цели, задачи и очаквани резултати, вкарване на разни графи за индивидуална работа и забележки, от нашия сайт се осведомих, че в някои училища имало изисквания за още допълнителни графи, в които да бъдат напъхани също така и методи и средства на работа.
Боже, как се сбутва всичко това на един лист А4, та дори и хоризонтално ориентиран!?
Всеки добър учител мисли за новото, изненадващото, необикновеното, което ще сътвори специално за срещата си с децата, за да ги кара да се удивляват, учейки се. Да ги пленява отново и отново в името на своите образователни цели и в името на всичко онова, което той възнамерява да прави с учениците си.
Но като че ли никой не се интересува, че на учителя му е нужно време, за да се приготви за своя учебен час – да поразмишлява, да попрочете това-онова, после да създаде урока си и необходимия образователен продукт. Вместо това учителят е превърнат в пленник и в заложник на чиновника с главно Ч. С всяка изминала година на добрия учител все по-малко време му остава да се посвети на най-важното и най-същественото в работа си с децата, защото все пак денонощието се състои от 24 часа и ние не можем да го удължим, колкото и да ни се иска.
Чиновникът с главно Ч през последните години произведе безумна нормативна и поднормативна база, продуцираща бумащина в мега размери. Издигна бумащината в култ, обявявайки за най-кадърни учителите, които попълват стриктно документацията си. Въведе йерархия, за да контролира безсмисленото писане на безмислени неща със съответните санкции в случай на неизпълнение, удобно забравил, че спрямо природата това безразборно харчене на хартия се явява престъпление заради изсечените дървета.
Потресаващ е фактът, че ежедневно се изписват тонове хартия, без някой да чете написаното, което после с години събира прах из разни архиви и хранилища.
Поли Рангелова
Здравейте! Този пост не е на колежката Милена Петкова, а мой. Написах го през 2011 г. и го публикувах в личния си блог на този адрес. Моля, поправете името във Вашата публикация.
Оправено е. Благодаря за уточнението и се извинявам за получилото се недоразумение.
И поздравления за чудесния материал! 🙂