Няколко причини да сте тук

  • Интересувате се от култура
  • Търсите позитивни публикации
  • Омръзнало ви е да ви заливат цунамита от злокобни предсказания
  • Искате да се почувствате добре

Няколко факти от реалността…

Библиотека

Читалищна библиотека от варненския край. Състоянието й е пряка функция на отношението към библиотечната институция. И това не е най-лошият възможен пример.

Факт е, че работната заплата в обществените библиотеки в Република България не се влияе от производителността на труда. Резултатността от вложения труд на библиотечните специалисти се увеличава с всяка следваща година, обемът и обхватът на обслужените потребители също расте. Цената на инвестирането на материални ресурси и човешкото участие също се увеличава, равнището на трудовото възнаграждение – не.

На програмата на Министерство на културата в Република България за развитие на културата липсва чувствителност към нуждите на библиотеките. Библиотеките, без финансова и целева подкрепа, не могат да се реформират, за да отговарят на световните стандарти за културни и информационни институции. Това е задача на политическия ръководител с визия за развитие на бранша и информационното осигуряване в национален план. Това го няма. Има нужда от оценка коя библиотека как работи. Стандартите за тази оценка отлежават в „културното“ министерство, без от това да стават по-добри, а без приети стандарти за дейност в системата на обществените библиотеки всичко зависи от емоционалната преценка на ръководството…

Голяма част от библиотечните служители е обучена и професионално подготвена от висшите училища в страната. В тези хора трябва да се инвестира. Инвестициите в подобряването на качеството на културата и информацията, които са пазарен продукт, генериран от обществените библиотеки, са задължение на всяка добра администрация, която иска информацията да е организирана и удобна за ползване от всички, които имат нужда от нея. Без инвестиции, адекватни на реалните нужди на библиотеките, без възможност да се предлага професионално подготвена информация за потребителите, всичко, което прави администрацията, ще бъде по-нисък от планирания ефект.

За зла участ библиотечните служители не получават реално и отговарящо на тяхната работа трудово възнаграждение. Този от много години пренебрегван факт, освен моралната страна дали един библиотекар трябва да получава повече, има и прагматика. Библиотечните заплати са с 38 лева по-високи от обещаните от правителството 310 лева за минимална работна заплата в страната. Как с това „атрактивно” възнаграждение да привлечем млади професионалисти за работа в библиотеката? Да не говорим за постоянно увеличаващите се места поради високата средна възраст на работещите в бранша… заплатите не ни позволяват да задържим тези, които сме успели да обучим.

Библиотечните служители в цялата страна са малко на брой и за работното си време, с висок професионализъм създават културен и информационен продукт, който в никакъв случай не трябва да се измерва само и единствено в паричен еквивалент. Библиотечните продукти са по-скоро един нематериален актив, една далновидна инвестиция в бъдещето и неговото информационно осигуряване.
Ролята на едно далновидно политическо управление е да се подготви за сблъсък с ново предизвикателство: без необходимото информационно осигуряване ще могат ли наистина  бъдещите компании да поемат удара, когато икономиката заработи при по-голям капацитет? За да има информационно осигуряване за бизнеса, то трябва да е подготвено от мотивирани служители. Как се мотивират основните доставчици на професионално подготвена информация в България – библиотекарите? Мотивация чрез пари няма, напротив, стандартите ни са на ниво 2009 година минус 10%. Мотивация чрез предоставяне на програми и проекти – недостатъчно и без отчитане на всички сфери на дейност на обществените библиотеки. Мотивация чрез изработване на схеми за оценяване на качеството и трудовото представяне на персонала – също няма. Мотивиране чрез схеми за участие на професионалистите библиотекари в управлението… колко са библиотекарите в Министерство на културата?… т. е. – също няма.

Политиците, които ни управляват, ако са далновидни, би трябвало да са наясно, че задържането на растежа на средната работна заплата, когато производителността на труда се увеличава, е противопоказно за процеса на припознаване от персонала на целите на предприятието.

Какви са вашите цели, господа и госпожи „далновидни“ политици и как се очаква да ги постигнете, когато не можем да ги припознаем като наши… с тези ни заплати!?!

2 comments to Няколко факти от реалността…

  • Anelia Mutafchieva

    Всяка дума е абсолютно в целта – като коментар ще цитирам бъдещият председател на Международнете библиотечна асоциация = ИФЛА, финландката г-жа Синика Сипила: „Силни библиотеки = силно общество“. Г-да министри и политици, вие НЕ сте далновидни, ама никак! – във Финландия онова, което Сипила казва, отдавна е реалност именно с държавно-политическа и властова подкрепа на всички нива!…

  • Кали

    Не знам, но „далновидните“ политици дали правят връзка между това да работиш в библиотека, да си учил 5 години, за да го работиш и да си натрупал стаж по специлността?! Не може така да се отнасят към определените професии, защото ако не знаят това е Професия и ако не зная в чужбина е цял бизнес и ако отидат там в библиотека ще се срамуват от тази професия, защото е по-чиста и по-уредена от нашата „давлновидна“ политика. Всяка професия не дава, предполага се да има академично израстване драги политици. Не знам дали знаете, но и тук има наука, има си академична стълбица, има си изпити, има си класификации, има си стандарти, нормативни документи, пари за семестър, има много неща и накрая вече с диплома в ръка търсиш реализация за какво…………….за 310 лв или колкото е там. Смешно е, престижна професия с това българско отношение се приравнява на хамал от улицата, който сигурно печели повече, но ….висшето образование не е формалност. Как да учат младите хора. Вижте имаме си университети с тази специалност и как да ги изпратим на работа утре у други ден. учи мойто момиче прави пари на държавата, заплатата няма да покрие труда ти даже и за половин семестър. Студентите ни заминават за чужбина, защото там тази професия се уважава и цени! Жалко и подсъдимо е да прави държавата така – да учиш, да работиш и да не печелиш нито от наученото, нито от изработеното! Това е колеги самата истина. Късмет Българийо с отношението към новоизлизащите специалности и реалното им заплащане!

Вашият коментар

  

  

  

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>