Бедните хора имат голям телевизор. Богатите имат голяма библиотека.
Джим Рон
От публикация във вестник СЕГА научаваме, че Брюксел искал от нас повече библиотеки в моловете и повече мъже учители. За мъжете учители не знам какво да кажа. Като цяло съм под впечатлението, че заради системното неглижиране на учителската професия в момента имаме нужда от читави учители въобще, независимо от пола им. И от нова образователна система, която не се изразява в спастични министърски хрумвания, също така.
Що се отнася до библиотеките, и от тях имаме нужда въобще, били те в моловете или някъде другаде. Само че обществото в голямата си част не разбира това. Не го разбира, защото в резултат на дългогодишната политика на системна лумпенизация библиотечната институция, книгата и четенето бяха заметени под килима като мръсотия, която домакинята я е домързяло да натика в лопатата и да изхвърли навън. Сет Годин, колкото и противоречиви разсъждения по отношение на библиотеките да има, беше казал нещо много вярно:
А когато губи библиотеката, губим всички ние… Резултатите са видими. Неграмотни деца, ограбени хора без мечти и със залепени за дистанционното пръсти, граждани, които вярват на всяко нещо, което им се каже, без да се опитат да поставят под съмнение словоблудството. Едва ли е случайно, впрочем, че начело на министерството на културата е назначена толкова карикатурна личност. Това е преднамерена подигравка, която в прав текст и с огромни печатни букви крещи:
НИЕ НЯМАМЕ НУЖДА ОТ ВАС!!!
Тръгне ли се веднъж надолу по тази спирала, става ужасно трудно да се спре. Тук вече става въпрос за ограбени поколения, отраснали и отгледали деца, докато системно са били облъчвани с пошлост, докато са били убеждавани, че елитът ни е съставен от евтинията, бълвана от телевизионния екран. И на това най-сетне трябва да бъде сложен край. Затвориш ли човешкия дух в кутия, в крайна сметка можеш да се поздравиш с резултати, за които Оруел би възкликнал: „Но аз не съм вярвал, че това може да стане истина!“
Вашият коментар