Няколко причини да сте тук

  • Интересувате се от култура
  • Търсите позитивни публикации
  • Омръзнало ви е да ви заливат цунамита от злокобни предсказания
  • Искате да се почувствате добре

Бъдещето на библиотеката

Сет Годин е виден американски експерт по маркетинг, който освен, че е автор на истински бестселъри в своята област (издадените на български език заглавия можете да откриете в нашия онлайн каталог, а съответно и в самата библиотека), списва може би най-популярния маркетингов блог в света.

И ето една скорошна негова публикация, която може би ще ви заинтригува:

Бъдещето на библиотеката

За какво ни е обществената библиотека?

Като начало, ето как сме стигнали дотук:

Преди Гутенберг книгите са стрували горе-долу колкото малка къща. Ето защо само рицарите и епископите са можели да си позволят да притежават собствена книга.

Съвсем естествено това довело до нуждата от споделяне на книги, от библиотеки, в които учените (всички останали са били твърде заети да се спасяват от глад) са можели да идват и да четат книгите, които не са притежавали. Библиотеката като склад за книги, които си струва да бъдат споделяни.

И след това сме изобретили библиотекаря.

Библиотекарят не е просто чиновник, комуто се е паднало да работи в библиотека. Библиотекарят е ловец на информация, водач, шерп, учител. Библиотекарят е посредникът между купищата информация и неопитния, но мотивиран потребител.

След Гутенберг книгите стават много по-евтини. Все повече отделни хора си създават собствени колекции. Същевременно обаче броят на публикуваните заглавия нараства главоломно, а с това расте и нуждата от библиотеки. Ние действително сме се нуждаели от складове, в които да съхраняваме цялото това изобилие и повече от всякога ни е бил необходим библиотекар, който да ни помогне да открием това, от което се нуждаем. Библиотеката е дом за библиотекаря.

Индустриалците (и по-точно Андрю Карнеги) създават модерната американска библиотека. Идеята е, че в пред-електронната ера работещият човек трябва едновременно да се забавлява и поне малко да се образова. Да работи по цял ден и да се превръща в по-цивилизован член на обществото, четейки по цяла нощ.

А децата ви? Вашите деца се нуждаят от място с енциклопедии и купища забавни книги. Място, където, надяваме се, ще им бъде насадена любов към четенето, която ще продължи през целия им живот. Защото четенето ни прави по-мислещи, по-добре информирани и по-продуктивни членове на гражданското общество.

Което е прекрасно. Или поне така беше досега.

Искате да гледате филм? Netflix е по-добър библиотекар, а неговата библиотека е по-добра от всяка друга в страната. Библиотекарят Netflix е наясно с всеки филм, знае какво сте гледали и какво бихте искали да гледате. Ако целта е да се направи връзка на зрителите с филмите, Netflix печели.

Това надхвърля границата на една странична дейност, против която библиотекарите бездруго негодуват. Wikipedia и други огромни информационни бази данни на практика елиминират библиотеката като най-добрия източник за всеки, който провежда аматьорско изследване (за ученици от началния и средния курс, дори студенти). Съмнява ли се някой, че с годините онлайн ресурсите стават по-добри и по-евтини? Децата не висят в библиотеката, за да използват остарели енциклопедии, с чиято помощ да изготвят доклада си за Франклин Делано Рузвелт. Може да не ви се ще, но те няма да го направят, освен ако не ги принудите.

Те повече отвсякога имат нужда от библиотекар (за да разрешат творчески проблема с търсенето и намирането на информация). Но не се нуждаят от библиотека.

Когато вместо в библиотеката децата отиват в мола, не молът е този, който печели, а библиотеката е тази, която губи.

Трябва да отчетем и възхода на Kindle. Една електронна книга може да струва долар и шейсет. А в едно устройство лесно могат да се поберат хиляда книги. Лесно за съхранение, лесно за подреждане, лесно е да се заеме на съседа. След пет години рийдърите ще са скъпи колкото самобръсначките Жилет, а електронните книги ще са по-евтини от ножчетата за бръснене.

Библиотекарите, които търсят и лобират за по-лесни начини на заемане на електронни книги, въобще не схващат същността на идеята. Те защитават библиотеката като склад, вместо да се борят за бъдещето, в което библиотекарят е продуцент, портиер, свръзка, учител и импресарио.

След Гутенберг книгите вече са в изобилие. Не са оскъдни, не са скъпи, едва ли си струват складирането. След Гутенберг оскъдни са знанието и прозрението, а не достъпът до информация.

Библиотеката вече не е място за мъртви книги. Точно навреме за информационната икономика, библиотеката трябва да бъде местния мозъчен център, който да снабдява с информация. (Моля, не казвайте, че съм противник на книгите! Мисля, че с действията си и с избора си на професия съм доказал про-книжните си влечения. Не твърдя, че искам хартията да отмре, просто описвам неизбежното бъдеще). Всички харесваме образа на лишеното от протекции дете, което с помощта на книгите се измъква от бедността, но днес (поне повечето пъти), познанието и доходите се влияят от умението да действаш бързо и находчиво с онлайн източниците, вместо да се ровиш из томовете.

Следващият тип библиотека все още е място. Място, където се събират хора, за да работят съвместно, да се координират и да изобретяват проекти, които си заслужават съвместната работа. Подпомогнати от библиотекар, който разбира Мрежата, библиотекар, който може да съчетае сферата на познанието с човешкото знание и достъпа до съществена информация.

Следващият тип библиотека е дом за библиотекаря, който ще има волята да покани децата вътре и да ги научи как да придобият повече познание с по-малко усилия. Да им покаже как да работят с поялник или как да разглобят нещо, съставено от иначе безполезни части. И дори да ги предизвика да преподават уроци по собствените си увлечения, просто защото е забавно. Този библиотекар поема отговорността/вината за всяко дете, което успява да завърши училище, без да бъде първокласна информационна акула.

Следващият тип библиотека е пълна с толкова много уеб-терминали, че винаги има поне един свободен. А хората, които управляват тази библиотека, не гледат на комбинацията от достъп на информация и връзката с потребителите като на странична дейност. Ето в това е целият смисъл.

Не бихте ли желали да живеете, работите и плащате данъци в град, който има такава библиотека? Атмосферата на най-доброто бруклинско кафене, съчетана с най-вдъхновения разпространител на информация? Има хиляда неща, които могат да се направят на подобно място, всички обединени около една мисия: да се вземе светът на информацията, да се съчетае с хората от тази общност и да създаде полза.

Повече отвсякога имаме нужда от библиотекари. Това, от което нямаме нужда, са обикновените чиновници, които бранят мъртвата хартия. Библиотекарите са твърде важни, за да изгубят гласа си в нашата култура. За истинския библиотекар това е шансът на живота му.

1 comment to Бъдещето на библиотеката

Вашият коментар

  

  

  

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>