На фона на екопротестите в страната може би ще ви се стори странна темата, с която ще ви занимая. Приемете го като илюстрация на абсурдната държава, която сме си спретнали. Докато хората протестират срещу измененията в Закона за горите, зад кулисите се разиграват и други спектакли, написани от неграмотни автори и изпълнявани от самодейни състави.
В „Пирогов“ има договор за опис и подредба на книги. Той е на стойност 5400 лв. Има договор и за консултант, който да помага на пациентите да изберат какво да четат. Освен това се плаща и за човек, който да достави книгата до болничната стая.
Четете това и какво си мислите? Вероятно – надявам се – през ума ви минава идеята, че ето на, най-сетне имаме някакво положително събитие. Нищо подобно. Защото „новината“ завършва така:
За този и още няколко странни документа сигнализира здравният министър Десислава Атанасова в студиото на „Тази сутрин“.*
С други думи „тежката артилерия“ на ГЕРБ, министърката на здравеопазването Десислава Атанасова, тези дни преоткри официално Средновековието. Очакваме премиерът лично да пререже лентата на новия обект.
Според Десислава Атанасова библиотеките в болниците са екзотика. Ръководството на „Пирогов“ следва тутакси да си вземе бележка и да прекрати договора „за подреждане на книги“, който бил на стойност… 5400 лв.!
Малко пояснение. През 2011 г. поетът Стоян Динков дарява на болницата 500 книги. Впоследствие фондът се увеличава, а за да заработи библиотеката е назначен човек на щат, който получава 5400 лв. годишно или, иначе казано, 450 лв. месечно. Бруто. Чистачките в София вземат по 500 лв., за боклукчиите да не говорим.
Според Десислава Атанасова библиотечната дейност се свежда до подреждането на книги. Евентуално до раздаването им. Няма да споря. В края на краищата не знам как е възможно да убедя илитерат в ползите от четенето, още повече, че човекът отдавна е излязъл от възрастта, в която би могло да му се повлияе, а за действията си се вдъхновява от личност, която се гордее с това, че през живота си е изчела единствено „Винету“. Можех да завърша патетично, с призив. Министър Атанасова, не закачайте библиотеките! Не, май е излишно… Бих могла да изтъкна, че за безобразното състояние, в което се намира така нареченето ни здравеопазване, не е виновна библиотеката в „Пирогов“. Можех да призова министърката да спре да се занимава с неприсъщи й дейности и вместо това да види как да изрине вмирисания двор на ведомството си. Но няма нужда. Жената все пак е от тежката артилерия и в момента така е влязла в образ, че стреля безразборно на месо.
Искам само да припомня на тези, които са си повярвали, че са принцове по рождение и че боговете са им братя, че управление, което е зарязало здравеопазването и образованието, е обречено да отгледа болен, неграмотен и беден народ. А колкото по-болен, неграмотен и беден е народът, толкова е по-склонен на изстъпления. Справка: Френската революция.
Така че, министър Атанасова, гледайте си работата и не се занимавайте с неща, които не ви влизат в задълженията. Българските болници и без вашата подкрепа приличат на нещо, изпълзяло от въображението на Стивън Кинг, така че няма нужда да влошавате допълнително пребиваването на хората в тези институции.
––––
* Оттук.
За библиотеките и министрите
Винаги ме е изумявала странната представа на подобни хора, че библиотекарите „подреждат книги“, не че и не подреждат, освен всичко друго! Не казвам, че трябва да разбират от работата, но така, като тръгнат да се изказват за книги, не им ли минава поне една бегла мисъл, че не можеш да организираш един фонд с едното подреждане и че всички дейности, които се извършват до „подреждането“, стават благодарение на някаква специфична квалификация и представляват в крайна сметка цяла култура! За работата след това, за работата с потребителя на така „подредения“ фонд, да не говорим!
Това е единият аспект на настроението, коетo ми остана, след като изслушах озадачената от непристойния харч министърка! Има и още един и той е мой личен и почти романтичен! Преди доста години лежах четири месеца в една болница, която се намираше в планината – на едно място, където имаше само жп гаричка. Нямаше населено място, само спирка на влака, на която слизаха болни, персонал и посетители. Предстоеше ми изпит върху един доста натоварен с автори и творби период от българската литература. Бях мобилизирала предварително колеги и приятели да пращат в колети книги, кой откъдето свари.
В тази болница обаче имаше библиотека! Тази библиотека ми осигури около две трети от изобилното количество произведения, които конспектът изискваше от мен да прочета! От онова време помня библиотекарката, не си спомням кой е бил министър нито на здравеопазването, нито на културата! А може и тогава да не съм знаела!
Имате право, всеки който питате ще ви отговори, че библиотекарите си клатят краката и имат претенции от към заплати за няма и нищо, а малцина се сещат, че докато прочетат исканата от читателя книга е минала под сумите обработки, класификации, стандарти, описания и това е обидно. Не може млади хора да учат 5 години за тази професия и някой който се смята за „повече“ от това което си постигнал да ти каже, ама какво правиш по цял ден в библиотека. Трябва да няма професионална дискриминация, защото трябва да има толерантност между професиите, което би било добре да заеме една добра позиция в уж европейска държава като нашата или поне с претенции на такава. Всеки човек, който се занимава в областта на науката би трябвало да знае, че без библиотеки не може да се изгради стабилно информирано общество и няма как да се развива науката. Библиотеката е тази, която търси, извлича и дава достъп на всеки човек да има достъп да всякакъв вид информация. Не би трябвало да се говори така за този тип професия, която също има академично стъпало и човек ако има желание може да се реализира и в България.
[…] правителства да закриват училищни библиотеки. За нездравото възмущение на бившата здравна министърк… За това, че при всички сатрапски решения липсваше […]