Няколко причини да сте тук

  • Интересувате се от култура
  • Търсите позитивни публикации
  • Омръзнало ви е да ви заливат цунамита от злокобни предсказания
  • Искате да се почувствате добре

Ето как работят книгите

Напоследък се бие тревога, цитират се резултати от статистически проучвания и се организират кръгли маси, посветени на темата за детското четене. Или по-скоро за липсата му. Лайтмотивът е ясен: „Децата не четат“. А защо не четат децата? Това също е ясно. Любовта към четенето се възпитава. Тръгва още от дома, от времето, когато мама и тате четат приказка за лека нощ от книжката, която после става любима. Продължава с първата подарена книжка с приказки, с „Пипи Дългото чорапче“, с „Ян Бибиян“. Четенето се възпитава, като детето не се поставя пред телевизора или компютъра, а се оставя с книга в ръка.

Защо е важно четенето? Очевидно е, нали? Развива въображението, пренася ни в сътворени светове, които пресъздаваме в ума си, окрилява, възпитава, вдъхновява идеи. Изключително тъжно е, че днес, във второто десетилетие на двайсет и първи век, някой трябва да обяснява колко е важно четенето, колко е важна библиотечната институция и колко е важно във всяко училище да има библиотека. Азбучна истина е, че държава, която не инвестира в здравеопазване и образование, само след едно поколение ще се окаже с болно и неграмотно население. Например съзнателното маргинализиране на учителската институция доведе до отлив на компетентни кадри, чиито места бяха запълнени с хора, завършили педагогика просто защото не са били приети в никоя друга специалност в никой от повече от петдесетте университета в страната. Тези хора в момента преподават на българските деца. А до какво ще доведе съзнателното натикване на библиотечната институция в дъното на килера на българската култура?

Докато тече дебатът за детското четене, за необходимостта от добро образование, за нуждата от библиотеки, богати на книжнина, населението стихийно и сигурно се лумпенизира, а страната се превръща в гето. Обяснимо е – болен и неграмотен народ е много лесно да бъде управляван. А ако освен неграмотен и болен е и беден, става дори още по-лесно…

Колко ли тесногръд трябва да бъде един човек, за да смята библиотеката за ненужен придатък, да вижда в училищната библиотека единствено помещение, което би могло да се използва за други цели?

И така, днес е 2 април, Международен ден на детската книга. Рожденият ден на Ханс Кристиан Андерсен. Добър повод да си подарите книга. Да подарите книга на детето си. А ако не можете да си позволите нова книга, заведете детето си в библиотеката и го оставете да си избере сам̀о нещо за четене. Помогнете му да избяга от грозното, от жестокостта, от сивотата. Дайте му бъдеще.

Вашият коментар

  

  

  

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>