На 19 февруари 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, с който се слага край на Руско-Турската война.
За първи път 19 февруари се чества през 1880 г. – две години след Освобождението. Тогава се е наричал „Ден на възшествието на престола на император Александър Втори“. След още две години – през 1882 г. – в Списъка на неприсъствените дни в Българското Княжество, приет от Държания съвет, празникът за първи път е огласен като „Заключаването на С. Стефанский договор“. От 1887 г. 19 февруари се чества като деня на Освобождението на България.
Тъй като през 1916 г. в страната офциално е въведен Григорианският календар, денят на честването на празника се променя на 3 март. За първи път се чества на тази дата през 1917 г.
През 1950 г. 3 март за първи път не е включен в неприсъствените дни. В продължение на дълги години празникът бива полузабравен – честването му е сведено основно до приемането на чавдарчетата и връзването на сините им връзки. Едва през 1978 г. е възстановен като празник и то еднократно – във връзка със 100-годишнината от Освобождението на България.
3 март отново започва да се празнува като национален празник едва през 1990 г. Нека не позволим тази дата да изпадне отново в забвение.
А ето и полъх от миналото: