Библиотечните специалисти са високообразовани и квалифицирани. Това е факт. По-високото образование и по-високата квалификация струват повече разходи за тяхното придобиване и създават повече и по-качествени продукти и услуги, т.е. те повишават производителността на труда и оттам спомагат за растежа на работната заплата. Тази икономическа максима важи ли за библиотекарите, или е валидна само до частта преди растежа на работната заплата?
По-високата отговорност на трудовите задачи и задължения пораждат по-високо нервно-психическо напрежение, което води до разходване на трудов ресурс. Колко от политиците са наясно колко е отговорна библиотечната работа с прецизирането и организирането на информационните потоци? Колко от тях са ползвали в своя кариерен път на развитие професионалните услуги на библиотекарите и не е ли време да поемат ангажимент библиотечната професия да стане по-привлекателна с по-високо заплащане, за да осигуряваме и в бъдеще качествени услуги?
Независимо дали става дума за обществени библиотеки, или друг вид библиотеки, трябва да се погледне сериозно над тази професия. Не може да учиш 5 години висше образование по тази специалност и заплатата ти да не покрие и половиния ти семестър. Малко подценяванa е тази професия, както пишете и вие. Наистина за едни се намират средства, а за други – не. Питам аз как младите хора да учат тази специалност, като реално няма никаква възвръщаемост. В чужбина винаги има възвръщаемост. Трябва да има толерантност между професиите – не всеки иска да бъде политик, лекар или правист. Нека да погледнем малко по-широкоскроено на нещата. Няма незаменими хора, така е и с професиите. Всичко е зависимо и относително, но трябва всички да имат равни права щом всички са равни по висше образование, т.е. привилегиите са равни.